Д-р Стоилка Туфкова: За мен е гордост да съм част от екипа на първия акредитиран симулационен център у нас от създаването му
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Стоилка Туфкова приключва медицина в МУ – Пловдив и придобива компетентност по клиничната токсикология през 2006 година Защитава дисертационен труд и придобива просветителна и научна степен „ лекар “ през 2007 година
Главен помощник в Медицинския симулационен подготвителен център (МСТЦ) на МУ- Пловдив от 2017г и доктор ординатор в Клиниката по клинична токсикология при УМБАЛ „ Св. Георги “- Пловдив от 2006 г до момента. Основоположник е на въведеното симулационно-базирано образование по клинична токсикология и всички базови медицински операции и клинични процедури осъществявани в МСТЦ на МУ- Пловдив.
Изследователските й ползи са свързани с клинична токсикология, незабавна медицина и в последните години – със актуалните аспекти в симулационно - обучителните технологии в медицината, с оглед отбягване и ограничение на грешките при работата на медицинските експерти.
Д-р Туфкова, по какъв начин взехте решение да станете доктор? Изиграха ли фамилната среда, учебното заведение роля за този избор?
Изборът да стана доктор направих още в детските ми години. Той съпътства последователното ми съзряване като човек и оформяне като персона през годините. Живяла съм с това решение още от детството.
Със сигурност фамилията ми в някаква степен е оказало значение за избора ми, защото моята майка е здравно лице. От нея имам ясни мемоари за бялата манта, за стетоскопа, за атмосферата и „ миризмата на болница “.
Така осъзнаването, че ще бъда доктор ме поведе по пътищата на живота и през днешния ден съм сигурна, че съм направила правилния избор.
Какво Ви притегли в клиничната токсикология?
След като приключих висшето си обучение по медицина, идващите две години бяха оповестени за нулеви във връзка с всички специализации във всички дисциплини. Това беше потрес за випуска ни, защото всеки един от нас трябваше да се насочи някъде, където да практикува.
Аз започнах работа като асистент на общопрактикуващ доктор и в границите на опита, който натрупах от работата си там разбрах, че това не е моето място.
През идната година в МУ - Пловдив се оповестиха места за докторантури по разнообразни специалности и една от тях беше точно по клинична токсикология.
Истината е, че това е компетентност не толкоз позната и публикувана, криеща доста характерни неща, които изискват задълбочено проучване. Именно това ме притегли в нея и като просвета, и като практическа компетентност.
Без съмнение аплайвах, явих се изпит и откакто завоювах състезанието стартира, както обичам да споделям, моята същинска приказка, наречена токсикология.
Кои бяха Вашите учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и експерт?
Началото за мен беше изпълнено с много компликации, защото занапред трябваше да навляза в дебрите на науката, да се срещна с процесите на разработване на дисертационен труд, да слага едно ново начало, непознато за мен.
В тези първи месеци и години, през цялото време с обич и безрезервност ме направляваше и поддържаше доцент Станка Андонова - един образец за същински „ Човек “, който извървя с мен целия път до сполучливото довеждане докрай на научната ми работа.
Началото на същинската практическа работа в Клиниката по токсикология беше огромна предизвикателство за мен, само че ролята на мои ментори поеха хората, на които постоянно ще съм признателна за скъпите препоръки и насоки - проф. Илиев, доктор Саша Кръстева и доктор Пранчева. Какво по-хубаво от това да попиваш познания и умения от същински корифеи в региона на клиничната токсикология и интензивната медицина. Това бяха скъпи години, в които трупах опит и се изграждах като експерт.
Използвам случая да поздравя всички от пловдивската токсикологична школа с юбилея - 35-тата годишнина от основаването на Клиника по токсикология.
От началото на основаването си до през днешния ден тя е построила малко, само че качествени експерти! Събитието ще бъде публично маркирано на идната конференция по клинична токсикология при започване на ноември, която неслучайно тази година ще се организира в Пловдив.
Как се промени потокът от пациенти през годините? Кои случаи станаха по-чести, какъв е общият профил на хората, на които се постанова да останат на болнично лекуване заради тежка интоксикация?
Характерът на острите отравяния през последните години демонстрира забележителна динамичност във връзка с редици характерности.
Докато преди десетина водещи бяха отравянията с алкохол и опиати, последните години те отстъпват място на острите алергични и токсоалергични положения.
Медикаментозните отравяния резервират своята периодичност като цяло и там доминират интоксикациите с психотропни лекарствени средства, като при този вид се включват към този момент и разнообразни нови групи антипсихотични лекарствени средства. Има една класическа взаимозависимост в токсикологията във връзка с пола – дамите се тровят по-често с лекарства от мъжете, само че при мъжете отравянията са по-тежки и по-често приключват с летален излаз. Тази наклонност се резервира през годините непроменяемо.
Значително намаляване се следи при отравянията с пестицидни препарати, само че по тази причина пък, въпреки и по-малко на брой, те се отличават с по-тежка степен на протичане и висок леталитет.
Възрастта, общественият и фамилният статус на миналите пациенти са разнородни. Една доста добра наклонност през последните 10 години е трайно намаленият летаталитет на пациентите, минали през клиниката.
Как може да се изясни фактът, че ползата към клиничната токсикология като компетентност не е огромен?
Да, клиничната токсикология не е измежду необятно публикуваните и мечтани клинични специалности. Непознаването на същността на патологията, упованието за бързо утежняване положението на пациентите, нуждата от сложна терапия, в това число интензивно-реанимационна, са измежду главните аргументи за отбягване и неналичието на предпочитание за упражняване на клиничната токсикология, съгласно мен.
В България има 5 токсикологични центъра и единствено в Клиниката по клинична токсикология в Пловдив до неотдавна комплексното лекуване на токсикологични заболели включваше и интензивно-реанимационна терапия.
Това неизбежно допуска и изисква всеки работещ доктор в клиниката да владее освен лечебните, само че и всички реанимационни подходи в незабавната здравната процедура.
Вие сте учител и в Симулационния център към МУ – Пловдив, какво Ви стимулира да станете част от екипа му? Носи ли Ви задоволство тази работа?
Медицинският симулационен и подготвителен център (МСТЦ№ е първият упълномощен симулационен център в България. Той се трансформира в едно същинско украшение за МУ - Пловдив.
За мен е чест и горделивост, че съм част от екипа на центъра от началото на неговото основаване през 2017 година
Преминахме през редица метаморфози в търсена на най-хубавия модел за нашите условия и дръзвам да настоявам, че намерихме оптималната среда. Портфолиото със симулационна инсталация в МСТЦ е на международно равнище, университетският състав, въпреки и дребен, е от най-хубавите експерти в региона си и стратегиите, които се създадоха обезпечават високо качествена работа със студенти, специализанти и експерти от съвсем всички медицински области и специалности.
Безспорно, МСТЦ на МУ - Пловдив се утвърди като първокласна обучителна база, приета и от Американския Колеж по Хирургия (American College of Surgeons – ACS), най-голямата професионална организации на хирурзи в света. МСТЦ получи оптималната степен на програмна акредитация – Комплексен Образователен Институт към ACS, двукратно, за интервал от нови пет години. Той е единственият в Източна Европа и един от шестте приети от ACS в цяла Европа.
Носи ли Ви задоволство работата в центъра?
Дали ми носи задоволство работата в Симулационния център...да, извънредно доста.
Като видиш интереса на студентите след извършено постоянно упражнение и поръчките за още часове... Като има от ден на ден предпочитание за надграждане на на практика умения при другите базови и профилирани курсове… Като непрестанно се усилва броят на декларираните курсове към СДО, които са платени... Като от ден на ден се усилва броят на практическите семинари и профилирани академии по разнообразни специалности... Като непрестанно се усилват искащите да вземат участие в симулационните конференции...
Да, задоволена съм. За мен освен като учител, само че и като доктор е доста значимо да виждам, по какъв начин това ново направление - симулационно обучителни технологии в медицината, което сполучливо е заложено към този момент в редица страни, сложи своето начало за първи път в България точно в МУ- Пловдив. Стремежът ни е непрестанно да надграждаме и вкарваме разнообразни симулационни образования по специалности в постоянната образователна стратегия на студентите от нашия университет.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?
До появяването на близнаците ми всяко свободно време прекарвах с другари в пътешествия - нови места, нови култури, нови религии, нови незнайни, нови упования....
Днес към този момент всяко свободно време е с децата ми. Почивка е да мога да прекарам времето с тях, да поиграем на воля, да се потопя в чистотата на детския смях. И с приятелите - малко, само че качествени, които основават същински нравствен комфорт.
Какво повече му би трябвало на човек...
Какво желаете да пожелаете на медиците – лекари, специализанти, докторанти, които минават през образование в Симулационния център?
Като виждам действително непрестанно растящия интерес на всички преминаващи през МСТЦ студенти, специализанти, докторанти и стажант лекари им поисквам да запазят ентусиазма си за нови медицински познания и да се възползват на макс от опциите, които им предлага центърът, с цел да затвърждават и надграждат практическата си умения из дебрите на другите медицински специалности.
Възможностите на симулационната медицина в действителност са необятни, само че извънредно значимо е да се подчертае, че симулационното образование работи като допълнение към клиничния опит и в никакъв случай не би трябвало да се преглежда като негов сурогат.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Стоилка Туфкова приключва медицина в МУ – Пловдив и придобива компетентност по клиничната токсикология през 2006 година Защитава дисертационен труд и придобива просветителна и научна степен „ лекар “ през 2007 година
Главен помощник в Медицинския симулационен подготвителен център (МСТЦ) на МУ- Пловдив от 2017г и доктор ординатор в Клиниката по клинична токсикология при УМБАЛ „ Св. Георги “- Пловдив от 2006 г до момента. Основоположник е на въведеното симулационно-базирано образование по клинична токсикология и всички базови медицински операции и клинични процедури осъществявани в МСТЦ на МУ- Пловдив.
Изследователските й ползи са свързани с клинична токсикология, незабавна медицина и в последните години – със актуалните аспекти в симулационно - обучителните технологии в медицината, с оглед отбягване и ограничение на грешките при работата на медицинските експерти.
Д-р Туфкова, по какъв начин взехте решение да станете доктор? Изиграха ли фамилната среда, учебното заведение роля за този избор?
Изборът да стана доктор направих още в детските ми години. Той съпътства последователното ми съзряване като човек и оформяне като персона през годините. Живяла съм с това решение още от детството.
Със сигурност фамилията ми в някаква степен е оказало значение за избора ми, защото моята майка е здравно лице. От нея имам ясни мемоари за бялата манта, за стетоскопа, за атмосферата и „ миризмата на болница “.
Така осъзнаването, че ще бъда доктор ме поведе по пътищата на живота и през днешния ден съм сигурна, че съм направила правилния избор.
Какво Ви притегли в клиничната токсикология?
След като приключих висшето си обучение по медицина, идващите две години бяха оповестени за нулеви във връзка с всички специализации във всички дисциплини. Това беше потрес за випуска ни, защото всеки един от нас трябваше да се насочи някъде, където да практикува.
Аз започнах работа като асистент на общопрактикуващ доктор и в границите на опита, който натрупах от работата си там разбрах, че това не е моето място.
През идната година в МУ - Пловдив се оповестиха места за докторантури по разнообразни специалности и една от тях беше точно по клинична токсикология.
Истината е, че това е компетентност не толкоз позната и публикувана, криеща доста характерни неща, които изискват задълбочено проучване. Именно това ме притегли в нея и като просвета, и като практическа компетентност.
Без съмнение аплайвах, явих се изпит и откакто завоювах състезанието стартира, както обичам да споделям, моята същинска приказка, наречена токсикология.
Кои бяха Вашите учители в специалността – тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и експерт?
Началото за мен беше изпълнено с много компликации, защото занапред трябваше да навляза в дебрите на науката, да се срещна с процесите на разработване на дисертационен труд, да слага едно ново начало, непознато за мен.
В тези първи месеци и години, през цялото време с обич и безрезервност ме направляваше и поддържаше доцент Станка Андонова - един образец за същински „ Човек “, който извървя с мен целия път до сполучливото довеждане докрай на научната ми работа.
Началото на същинската практическа работа в Клиниката по токсикология беше огромна предизвикателство за мен, само че ролята на мои ментори поеха хората, на които постоянно ще съм признателна за скъпите препоръки и насоки - проф. Илиев, доктор Саша Кръстева и доктор Пранчева. Какво по-хубаво от това да попиваш познания и умения от същински корифеи в региона на клиничната токсикология и интензивната медицина. Това бяха скъпи години, в които трупах опит и се изграждах като експерт.
Използвам случая да поздравя всички от пловдивската токсикологична школа с юбилея - 35-тата годишнина от основаването на Клиника по токсикология.
От началото на основаването си до през днешния ден тя е построила малко, само че качествени експерти! Събитието ще бъде публично маркирано на идната конференция по клинична токсикология при започване на ноември, която неслучайно тази година ще се организира в Пловдив.
Как се промени потокът от пациенти през годините? Кои случаи станаха по-чести, какъв е общият профил на хората, на които се постанова да останат на болнично лекуване заради тежка интоксикация?
Характерът на острите отравяния през последните години демонстрира забележителна динамичност във връзка с редици характерности.
Докато преди десетина водещи бяха отравянията с алкохол и опиати, последните години те отстъпват място на острите алергични и токсоалергични положения.
Медикаментозните отравяния резервират своята периодичност като цяло и там доминират интоксикациите с психотропни лекарствени средства, като при този вид се включват към този момент и разнообразни нови групи антипсихотични лекарствени средства. Има една класическа взаимозависимост в токсикологията във връзка с пола – дамите се тровят по-често с лекарства от мъжете, само че при мъжете отравянията са по-тежки и по-често приключват с летален излаз. Тази наклонност се резервира през годините непроменяемо.
Значително намаляване се следи при отравянията с пестицидни препарати, само че по тази причина пък, въпреки и по-малко на брой, те се отличават с по-тежка степен на протичане и висок леталитет.
Възрастта, общественият и фамилният статус на миналите пациенти са разнородни. Една доста добра наклонност през последните 10 години е трайно намаленият летаталитет на пациентите, минали през клиниката.
Как може да се изясни фактът, че ползата към клиничната токсикология като компетентност не е огромен?
Да, клиничната токсикология не е измежду необятно публикуваните и мечтани клинични специалности. Непознаването на същността на патологията, упованието за бързо утежняване положението на пациентите, нуждата от сложна терапия, в това число интензивно-реанимационна, са измежду главните аргументи за отбягване и неналичието на предпочитание за упражняване на клиничната токсикология, съгласно мен.
В България има 5 токсикологични центъра и единствено в Клиниката по клинична токсикология в Пловдив до неотдавна комплексното лекуване на токсикологични заболели включваше и интензивно-реанимационна терапия.
Това неизбежно допуска и изисква всеки работещ доктор в клиниката да владее освен лечебните, само че и всички реанимационни подходи в незабавната здравната процедура.
Вие сте учител и в Симулационния център към МУ – Пловдив, какво Ви стимулира да станете част от екипа му? Носи ли Ви задоволство тази работа?
Медицинският симулационен и подготвителен център (МСТЦ№ е първият упълномощен симулационен център в България. Той се трансформира в едно същинско украшение за МУ - Пловдив.
За мен е чест и горделивост, че съм част от екипа на центъра от началото на неговото основаване през 2017 година
Преминахме през редица метаморфози в търсена на най-хубавия модел за нашите условия и дръзвам да настоявам, че намерихме оптималната среда. Портфолиото със симулационна инсталация в МСТЦ е на международно равнище, университетският състав, въпреки и дребен, е от най-хубавите експерти в региона си и стратегиите, които се създадоха обезпечават високо качествена работа със студенти, специализанти и експерти от съвсем всички медицински области и специалности.
Безспорно, МСТЦ на МУ - Пловдив се утвърди като първокласна обучителна база, приета и от Американския Колеж по Хирургия (American College of Surgeons – ACS), най-голямата професионална организации на хирурзи в света. МСТЦ получи оптималната степен на програмна акредитация – Комплексен Образователен Институт към ACS, двукратно, за интервал от нови пет години. Той е единственият в Източна Европа и един от шестте приети от ACS в цяла Европа.
Носи ли Ви задоволство работата в центъра?
Дали ми носи задоволство работата в Симулационния център...да, извънредно доста.
Като видиш интереса на студентите след извършено постоянно упражнение и поръчките за още часове... Като има от ден на ден предпочитание за надграждане на на практика умения при другите базови и профилирани курсове… Като непрестанно се усилва броят на декларираните курсове към СДО, които са платени... Като от ден на ден се усилва броят на практическите семинари и профилирани академии по разнообразни специалности... Като непрестанно се усилват искащите да вземат участие в симулационните конференции...
Да, задоволена съм. За мен освен като учител, само че и като доктор е доста значимо да виждам, по какъв начин това ново направление - симулационно обучителни технологии в медицината, което сполучливо е заложено към този момент в редица страни, сложи своето начало за първи път в България точно в МУ- Пловдив. Стремежът ни е непрестанно да надграждаме и вкарваме разнообразни симулационни образования по специалности в постоянната образователна стратегия на студентите от нашия университет.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре?
До появяването на близнаците ми всяко свободно време прекарвах с другари в пътешествия - нови места, нови култури, нови религии, нови незнайни, нови упования....
Днес към този момент всяко свободно време е с децата ми. Почивка е да мога да прекарам времето с тях, да поиграем на воля, да се потопя в чистотата на детския смях. И с приятелите - малко, само че качествени, които основават същински нравствен комфорт.
Какво повече му би трябвало на човек...
Какво желаете да пожелаете на медиците – лекари, специализанти, докторанти, които минават през образование в Симулационния център?
Като виждам действително непрестанно растящия интерес на всички преминаващи през МСТЦ студенти, специализанти, докторанти и стажант лекари им поисквам да запазят ентусиазма си за нови медицински познания и да се възползват на макс от опциите, които им предлага центърът, с цел да затвърждават и надграждат практическата си умения из дебрите на другите медицински специалности.
Възможностите на симулационната медицина в действителност са необятни, само че извънредно значимо е да се подчертае, че симулационното образование работи като допълнение към клиничния опит и в никакъв случай не би трябвало да се преглежда като негов сурогат.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ